Тя се загледа в хоризонта. Нежните й мургави бузи се бяха зачервили от изкачването.

— Аз съм Борис Морев, син на Редингота — представи се той, като че беше решил да се забавлява с баща си. — Познаваш ли Редингота?

Очите му се спряха последователно върху вехтата блуза, избелялата пола и платнените обувки, които бе сложила на бос крак. Тя имаше хармонично тяло и красиво лице, наситено с удивителна жизненост. Изобилната кръв придаваше на кожата й, леко обгорена от слънцето, бакърен оттенък. Тя бе свила доста претенциозно гъстата си черна коса на руло, а орловият нос придаваше на красотата й нотка на осъзната и малко високомерна сериозност.

— Не мога сутринта — начумерено отвърна Ирина. — Трябва да напиша първо домашните.

— О, да!… С тази глупава идеология той зарази и малкия ми брат… Причиняваше хиляди неприятности и лишения на семейството. Изобщо той се оказа глупав и неблагодарен човек.

— Не, не я зная. Нито пък баща ти я иска. — Тя поправи с ръка рулото на косата си и попита живо: — Защо се представяш чрез баща си?

Чакъра се върна от работа уморен, но в добро настроение.

Двамата бяха тръгнали неусетно по шосето и когато наближиха града, Борис рътлина съзна, че трябваше да я остави. Той подаде ръката си и попита дръзко:

Рязък, енергичен и заповеднически тон. Темпераментен. Умен, хитър и лукав. Подвижен, неуморим и много работлив (…) Без средно образование, природно надарен“

— Не!… — Бузите на Ирина се заляха с руменина. — Той не е комунист.

— Значи, ти си ученичка в гимназията!… — Удивлението му ставаше все по-голямо. — В кой клас?

— Аз ще бъда освободена от матура по латински — каза тя.

Лозето даде добър плод, а и цената на тютюна се вдигаше. Той дремна малко, после лъсна ботушите си и отиде на работа.

Зорница Панталеева е завършила специалност „Политология“ в СУ „Св.Климент Охридски“ и магистратура в Академията на МВР. Най-голям интерес от историята ни за нея е Възраждането, както и периода след Освобождението.